21.09.2008 г., 19:43 ч.

И нататък 

  Поезия » Философска
492 0 7
Отвъд посоката на дните
в легло от мъх и овдовяла шума,
безплътна, като трудна дума,
срича кротко сухата трева
на паметта в неясните следи
и цял живот
бразда подир бразда
един и същи спомен защрихова.
Изпръхва край могилите пръстта,
а всяко зрънце плевел е окови.
След края
многоточие издраскано ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Добрева Всички права запазени

Предложения
: ??:??