марси (Мери Добрева)
126 104
21.09.2008 г., 19:43 ч.

И нататък 

  Поезия » Философска
435 0 7
 

Отвъд посоката на дните

в легло от мъх и овдовяла шума,

безплътна, като трудна дума,

срича кротко сухата трева

на паметта в неясните следи

и цял живот

бразда подир бразда

един и същи спомен защрихова.

Изпръхва край могилите пръстта,

а всяко зрънце плевел е окови.

След края

многоточие издраскано

грижливо къта семената в кърпа

и бели пътища за черни дни

събира.

Стърже на мотиката плътта

грапавата кожа на всемира.

Тревиста лудост помни яростта

на житото,

поело по безкрая пътя...

да се превърне във погача хляб,

с която вечерта

стопанина ще срещнат.

Мълчи пространството огромно...

отвъд посоката на дните,

до хоризонта

и нататък.

© Мери Добрева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??