Sep 21, 2008, 7:43 PM

И нататък 

  Poetry » Phylosophy
494 0 7
Отвъд посоката на дните
в легло от мъх и овдовяла шума,
безплътна, като трудна дума,
срича кротко сухата трева
на паметта в неясните следи
и цял живот
бразда подир бразда
един и същи спомен защрихова.
Изпръхва край могилите пръстта,
а всяко зрънце плевел е окови.
След края
многоточие издраскано ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Добрева All rights reserved.

Random works
: ??:??