И нататък
Отвъд посоката на дните
в легло от мъх и овдовяла шума,
безплътна, като трудна дума,
срича кротко сухата трева
на паметта в неясните следи
и цял живот
бразда подир бразда
един и същи спомен защрихова.
Изпръхва край могилите пръстта,
а всяко зрънце плевел е окови.
След края
многоточие издраскано
грижливо къта семената в кърпа
и бели пътища за черни дни
събира.
Стърже на мотиката плътта
грапавата кожа на всемира.
Тревиста лудост помни яростта
на житото,
поело по безкрая пътя...
да се превърне във погача хляб,
с която вечерта
стопанина ще срещнат.
Мълчи пространството огромно...
отвъд посоката на дните,
до хоризонта
и нататък.
© Мери Добрева All rights reserved.
