И не
Не пламъчета, огън запали,
макар и тортата да липсва.
Защото, знай, вечно ще гори,
такава жар не писва!
И не смях, усмивка заложи в душа, застанала отсреща. Най упорствай, когато ти горчи. Нека тя усеща!
И не мисли, че само с глъчка и глазура едно същество ти завладяваш... Истинското съществува, щом пребориш го и го изстрадаш.
И не смях, усмивка заложи в душа, застанала отсреща. Най упорствай, когато ти горчи. Нека тя усеща!
И не мисли, че само с глъчка и глазура едно същество ти завладяваш... Истинското съществува, щом пребориш го и го изстрадаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
