И не спират свежите слова
Ангел си! И ти ме вдъхновяваш
долетиш ли пролетно и нежно.
Но мълча ли, дяволите хващаш
и по мен замятваш ги метежно.
И лирата ми звънка не мълчи,
нямам и минута за почивка -
за да греят твоите очи,
да ме галиш с хубава усмивка.
И не спират свежите слова
да възхвалят тебе с чистота,
да сияеш чудно, за това -
щастие да топли в теб гръдта.
Всичко давам ти. И без преструвка...
не заслужавам ли една целувка?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
