Ангел си! И ти ме вдъхновяваш
долетиш ли пролетно и нежно.
Но мълча ли, дяволите хващаш
и по мен замятваш ги метежно.
И лирата ми звънка не мълчи,
нямам и минута за почивка -
за да греят твоите очи,
да ме галиш с хубава усмивка.
И не спират свежите слова
да възхвалят тебе с чистота,
да сияеш чудно, за това -
щастие да топли в теб гръдта.
Всичко давам ти. И без преструвка...
не заслужавам ли една целувка?
© Асенчо Грудев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
