1.04.2009 г., 11:27

И не веднъж...

920 0 13

Описвах те във стих.
И не веднъж!
И те рисувах,
и те рисувах тайно по стъклата.
Изписвах те със пръсти всеки миг,
надхитряйки съдбата.
Говорех дълго,
слушах те в захлас,
забравяйки дори,
че съществувам.
Обичах те, обичам те...
Ти даде знак,
а аз...
докосвах се
до всичко твое...
Целунах те, целуна ме...
Живея в твоя свят.
А в моя – ти бушуваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...