10.01.2015 г., 18:01 ч.  

И небето се отвори... 

  Поезия » Бели стихове
594 0 2

В стаята със белотата -

разпиляна самота.

Там „Малкият принц“ ни събра -

отвъд пределите на Любовта.

 

Княжевската пейка дочака

разказа за една душа,

докоснала Драгалевски висини.

Преди да заспи.

 

Изтрий ме от лицето на земята.

От собствената си забрава.

Прокудена да търся теб -

светлината ми остава.

 

© Ава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Голям принц! Красиво като всичко, което изричаш
  • Душата ти свети. Отвъд пределите на любовта. Високосна. Над звездите. Дори над радостта от живота...
Предложения
: ??:??