Jan 10, 2015, 6:01 PM  

И небето се отвори... 

  Poetry » White poetry
599 0 2

В стаята със белотата -

разпиляна самота.

Там „Малкият принц“ ни събра -

отвъд пределите на Любовта.

 

Княжевската пейка дочака

разказа за една душа,

докоснала Драгалевски висини.

Преди да заспи.

 

Изтрий ме от лицето на земята.

От собствената си забрава.

Прокудена да търся теб -

светлината ми остава.

 

© Ава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти Голям принц! Красиво като всичко, което изричаш
  • Душата ти свети. Отвъд пределите на любовта. Високосна. Над звездите. Дори над радостта от живота...
Random works
: ??:??