hristam (Христина Мачикян)
531 928
8.01.2012 г., 15:47 ч.

И неизбежни сме 

  Поезия » Любовна
684 0 3

По улиците
скита вечерта
и сплита
стъпките ни
като прежда.
Във локвите
е паднала луна.
Изгубили сме се.
Като надежда.

Нощта се утаява
по первазите.
Отпива глътка
време.
Неизстинало.
Прозорците просветват
псевдо-празнично.
Несвършени сме.
Като минало.

Понесени
от нощните си
пътища,
най-светли сме,
когато ни е тъмно.
Измисляме се
малко преди
връщане.
И неизбежни сме.
Като разсъмване.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??