5.08.2007 г., 22:24 ч.

И нека луната разказва! 

  Поезия
5.0 / 15
1868 0 38
Луната любопитна е, клюкарка стара,
наднича през стъкло, отмахва тюл с ръце.
Със ласки вятърът телата им покрива -
да не разбуди спящото ЕДНО сърце.
Снагите им трептят, все още недопити,
а капчиците страстна пот искрят.
Не ще ги буди той, да им се порадва -
блажени... как призори откриват пак света.
С целувка страстна ще се поздравят,
дори и след кафето и закуската -
един във друг отново ще се потопят
за кратко, в мигове преди сбогуване. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Предложения
  • Изписах и последните си листи. Мастилото отдавна май изсъхна. Остана само този лист... И мислех със ...
  • Не вярвайте в безсрамника Април. Щурее много. Млад е. Невъздържан. Къде ли и с коя ли не е бил, ......
  • Ще се срути небето всеки момент, ще се срути, окото му няма да мигне. Помътня като дяволска глътка а...

Още произведения »