И някак неочаквано...
866
0
4
И някак неочаквано - глава смутено свело,
с обида зле прикрита и с болка във очите,
последно "сбогом" взе си и тръгна с гордо чело,
вълшебното ми детство -преглътнало сълзите...
Не осъзнах веднага, че мъката горчива,
душата набраздила с реки от скръб солена
е всъщност за това което си отива,
повлачило след себе си мечтата неродена...
И не разбрах - как тъй нахално празнотата ,
живота ми обгърна и грейна ми в очите,
облече във безцветие искрите на дъгата
покри със мрак нощта и угаси звездите...
Разбрах едва когато - опустошена от безчуствие ,
потърсих аз от детството си някакви останки
и с ужас долових катастрофалното отсъствие
на детските мечти -превърнали се в сянки...
с обида зле прикрита и с болка във очите,
последно "сбогом" взе си и тръгна с гордо чело,
вълшебното ми детство -преглътнало сълзите...
Не осъзнах веднага, че мъката горчива,
душата набраздила с реки от скръб солена
е всъщност за това което си отива,
повлачило след себе си мечтата неродена...
И не разбрах - как тъй нахално празнотата ,
живота ми обгърна и грейна ми в очите,
облече във безцветие искрите на дъгата
покри със мрак нощта и угаси звездите...
Разбрах едва когато - опустошена от безчуствие ,
потърсих аз от детството си някакви останки
и с ужас долових катастрофалното отсъствие
на детските мечти -превърнали се в сянки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
