И някак неочаквано - глава смутено свело,
с обида зле прикрита и с болка във очите,
последно "сбогом" взе си и тръгна с гордо чело,
вълшебното ми детство -преглътнало сълзите...
Не осъзнах веднага, че мъката горчива,
душата набраздила с реки от скръб солена
е всъщност за това което си отива,
повлачило след себе си мечтата неродена...
И не разбрах - как тъй нахално празнотата ,
живота ми обгърна и грейна ми в очите,
облече във безцветие искрите на дъгата
покри със мрак нощта и угаси звездите... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up