Nov 21, 2006, 8:04 AM

И някак неочаквано...

  Poetry
869 0 4
И някак неочаквано - глава смутено свело,
с обида зле прикрита и с болка във очите,
последно "сбогом" взе си и тръгна с гордо чело,
вълшебното ми детство -преглътнало сълзите...

Не осъзнах веднага, че мъката горчива,
душата набраздила с реки от скръб солена
е всъщност за това което си отива,
повлачило след себе си мечтата неродена...

И не разбрах - как тъй нахално празнотата ,
живота ми обгърна и грейна ми в очите,
облече във безцветие искрите на дъгата 
покри със мрак нощта и угаси звездите...

Разбрах едва когато - опустошена от безчуствие ,
потърсих аз от детството си някакви останки
и с ужас долових катастрофалното отсъствие
на детските мечти  -превърнали се в сянки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...