26.07.2018 г., 0:29  

И няма дребни да ѝ върне

875 7 19

Eдна жена, която си обичал,
пресича хоризонти и пристанища,
а фарът след походката ѝ ничия
нелепи сенки има под очите.

 

И няма дребни да ѝ върне залеза
за мъката, която му продаде.
Една жена с очите ти се обзаложи,
че няма да изгрее слънцето.

 

Стисни ги силно, за да е красива,
когато си отива като минало,
с което другите ти кожи свикват,
докато мракът ти отвърне с раждане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кети! Мерси мила...
  • Убийствени метафори!
  • И аз ти се радвам...и когато си тук , и когато те чета, Роби!
  • Поезия от висока класа ни предлагаш, както винаги!...
    Радвам ти се, Райна!...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...