И няма го вече любовният рай
Небето на мойта любов се пропука.
Светкавица блесна и в миг онемя.
От тази внезапна сърдечна пролука
разля се горчива, студена тъма.
Какво да очаквам след буря такава?
Надежда за слънце, звезди и луна?
Когато в душата загнезди се плява,
ще може ли тя да роди бъднина?
Пропукана обич не се закалява,
тя болка от рана ще носи докрай!
Утайка тревожна навеки остава ...