И няма го вече любовния рай

И няма го вече любовният рай

Небето на мойта любов се пропука.

Светкавица блесна и в миг онемя.

От тази внезапна сърдечна пролука

разля се горчива, студена тъма.

Какво да очаквам след буря такава?

Надежда за слънце, звезди и луна?

Когато в душата загнезди се плява,

ще може ли тя да роди бъднина?

Пропукана обич не се закалява,

тя болка от рана ще носи докрай!

Утайка тревожна навеки остава

и няма го, няма, любовния рай!