20.05.2008 г., 21:50

И огън съм...

1.7K 1 9
И огън съм!

                        Родена съм в недрата

на стар вулкан, все още незаспал -

от лава са изваяни бедрата

и парят устните ми, щом си ги допрял...

 

Лавина съм! Откъсната от склона

на планина, покрита с ледове...

Не бягай! Веднага ще те догоня -

страстта не може просто да се спре...

 

Река съм!

                    За да можеш да ме пиеш,

ще трябва да напуснеш своя бряг...

Ела сега във мен, за да откриеш

дали съм ти любима или враг.

 

И въздух съм! Невидим и ефирен -

докосвам те със дъх неуловим...

И горски дух съм - палав и немирен...

И космос съм - ту близък, ту незрим...

 

Но и сЪлза съм! Всепрощаваща и чиста -

отронена от утринно небе.

И любовта ми е такава - ту лъчиста,

ту огнено - лавинно те зове...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...