May 20, 2008, 9:50 PM

И огън съм...

  Poetry » Love
1.7K 1 9
И огън съм!

                        Родена съм в недрата

на стар вулкан, все още незаспал -

от лава са изваяни бедрата

и парят устните ми, щом си ги допрял...

 

Лавина съм! Откъсната от склона

на планина, покрита с ледове...

Не бягай! Веднага ще те догоня -

страстта не може просто да се спре...

 

Река съм!

                    За да можеш да ме пиеш,

ще трябва да напуснеш своя бряг...

Ела сега във мен, за да откриеш

дали съм ти любима или враг.

 

И въздух съм! Невидим и ефирен -

докосвам те със дъх неуловим...

И горски дух съм - палав и немирен...

И космос съм - ту близък, ту незрим...

 

Но и сЪлза съм! Всепрощаваща и чиста -

отронена от утринно небе.

И любовта ми е такава - ту лъчиста,

ту огнено - лавинно те зове...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...