И отново...
И залез ален града огрява,
уличните лампи леко просветват,
фаровете на колите бясно се нахварлят върху пътя...
и аз вървя сама...
Е вярно има приятелка до мен,
не съм сама...
но съм...
Прегърнати ги гледам, радостни, смеят се,
а аз само мечтая и ги гледам...тъжно...
Само очите ми знаят колко сълзи сдържани стоят
и чакат... да се засмеят на лицето ми...
Не им давам...не бива да плача...
Трябва да съм силна!
Заради теб!
Не бива да съм слаба... не трябва да го показвам...
но толкова ми е тъжно...
Искам да ме прегърнеш, както само ти можеш...
пак да усетя, че съм част от теб,
пак да те почувствам близо,
пак да си до мен...
Отново да видя засмените ти очи,
отново да се почувствам истински щастлива,
да знам, че си до мен наистина,
а не само в мислите и мечтите и спомените ми...
Обичам те и ще чакам този момент,
когато отново ще си до мен...
уличните лампи леко просветват,
фаровете на колите бясно се нахварлят върху пътя...
и аз вървя сама...
Е вярно има приятелка до мен,
не съм сама...
но съм...
Прегърнати ги гледам, радостни, смеят се,
а аз само мечтая и ги гледам...тъжно...
Само очите ми знаят колко сълзи сдържани стоят
и чакат... да се засмеят на лицето ми...
Не им давам...не бива да плача...
Трябва да съм силна!
Заради теб!
Не бива да съм слаба... не трябва да го показвам...
но толкова ми е тъжно...
Искам да ме прегърнеш, както само ти можеш...
пак да усетя, че съм част от теб,
пак да те почувствам близо,
пак да си до мен...
Отново да видя засмените ти очи,
отново да се почувствам истински щастлива,
да знам, че си до мен наистина,
а не само в мислите и мечтите и спомените ми...
Обичам те и ще чакам този момент,
когато отново ще си до мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
Мерси много!