Oct 30, 2005, 8:35 AM

И отново...

  Poetry
1.3K 0 3
И залез ален града огрява,
уличните лампи леко просветват,
фаровете на колите бясно се нахварлят върху пътя...
и аз вървя сама...
Е вярно има приятелка до мен,
не съм сама...
но съм...
Прегърнати ги гледам, радостни, смеят се,
а аз само мечтая и ги гледам...тъжно...
Само очите ми знаят колко сълзи сдържани стоят
и чакат... да се засмеят на лицето ми...
Не им давам...не бива да плача...
Трябва да съм силна!
Заради теб!
Не бива да съм слаба... не трябва да го показвам...
но толкова ми е тъжно...
Искам да ме прегърнеш, както само ти можеш...
пак да усетя, че съм част от теб,
пак да те почувствам близо,
пак да си до мен...
Отново да видя засмените ти очи,
отново да се почувствам истински щастлива,
да знам, че си до мен наистина,
а не само в мислите и мечтите и спомените ми...
Обичам те и ще чакам този момент,
когато отново ще си до мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Супер е сладка!
  • Мерси много!дам, дано скоро дойде този момент...
  • Мил стих, Юли, силно е чувството и стихът е много искрен. Харесва ми!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...