12.07.2008 г., 0:19

И отново…

1.1K 0 4


Отново само думи
От нечий ум и в нечии уста
От нечий сложен шум
В прегръдка от ухилена и празна самота

Отново само жест
Безпоривен и скучен
Отново само чест да задоволя
Желание от любов да си облъчен

Отново само миг
Безвремен и нехаещ
Отново само вик
В безпомощността блуждаещ

Отново само аз
Объркана и сляпа
Желаеща отново да отхвърля самотата
Зад ъгъла на моя нов портрет…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...