Jul 12, 2008, 12:19 AM

И отново…

1.1K 0 4


Отново само думи
От нечий ум и в нечии уста
От нечий сложен шум
В прегръдка от ухилена и празна самота

Отново само жест
Безпоривен и скучен
Отново само чест да задоволя
Желание от любов да си облъчен

Отново само миг
Безвремен и нехаещ
Отново само вик
В безпомощността блуждаещ

Отново само аз
Объркана и сляпа
Желаеща отново да отхвърля самотата
Зад ъгъла на моя нов портрет…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....