toxin (Таня Донова)
357 4100
20.11.2022 г., 18:31 ч.

... и отново да те изживея 

  Поезия
458 6 10

Не ме приласкавай в средата на зимата!

Сто вълка от глад изначално в мен вият,

ще опита сърненце в гръдта да се свие -

послушно, измръзнало, жадно, ранимо,

нокти остри до топлата кръв ще се впият,

преди да изхлипа безпомощно името ти.

 

Не ме пожелавай за пролетно случване!

На снега от предсмъртния спазъм полята

възраждат наново живота в недрата си,

екзалтирани хукват звънливите ручеи;

и как страстно водата обладава земята,

ала пак не държи към сърцето ù ключа.

 

Не ме приютявай в разгара на лятото!

Снагата му знойна, косите му свилени,

глас дълбок и очи - оживели картини,

слънчогледови ниви държи във ръката си,

но когато отмине, а пък то ще отмине,

приют аз самата ще стана за вятъра.

 

Бъди есента ми - плодородна и чувствена!

То, слънцето в моя живот на превала е,

и дъхът - като лист от дървото изпуснат,

бавно пада; аха да го вдигна, и отмалявам.

С теб обратно сезоните пак ще препусна -

да се слея на нашата обич с началото...

 

 

 

 

 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Цветове, картини, силни чувства, вплетени в едно! Силна поезия, поздравления!
  • Не съм любител на любовната поезия, но тук има толкова картини и такава поезия, че много ми хареса.
  • Скит, Доре, с обич!
  • Изключително зрял стих, точно като узрял плод. Усетих сладостта му и мъдростта в почерка, който носи само есента. Благодаря!
  • След такава есен и зимата е топла! Прекрасно!
  • Приемам с благодарност всяка ваша дума, приятели!
  • Чудесно.
  • "...слънчогледови ниви държи в ръката си,
    но когато отмине, а пък то ще отмине,
    приют аз самата ще стана за вятъра." видях те
  • Интересна градация.
    Поздрави! Успех!
  • Браво, Таня! Прекрасен стих си сътворила!
Предложения
: ??:??