Не ме приласкавай в средата на зимата!
Сто вълка от глад изначално в мен вият,
ще опита сърненце в гръдта да се свие -
послушно, измръзнало, жадно, ранимо,
нокти остри до топлата кръв ще се впият,
преди да изхлипа безпомощно името ти.
Не ме пожелавай за пролетно случване!
На снега от предсмъртния спазъм полята
възраждат наново живота в недрата си,
екзалтирани хукват звънливите ручеи;
и как страстно водата обладава земята,
ала пак не държи към сърцето ù ключа. ...