24.05.2014 г., 8:08

И пак е май!

605 0 3

И пак е май! Кирил и Методий!

Горките! Ако знаят как се пише днес!

Природата се гърчи! Свят подводен!

И пак се мъчи да цъфти!

Пак е май! Избираме водачи!

Накъде ни водят?! Сърцето ми плаче!

Настигна ни китайската прокоба!

Живеем в интересни времена!

Но не умеем да живеем тъй!

Кротко си вървим към гроба!

Язък! Язък за минали герои!

Язък за тия, дето няма да родим!

Ще ни отмие на времето пороя!

Рода си древен не ще да продължим!

Язък! А пак е май!

Природата отново се възражда!

Не виждам край мен за светло бъдеще жажда!

Виждам покорство! Сведени глави!

Днес да ни има! Другото, по дяволите да върви!

А пак е май! Дявол да го вземе!

За предалите се не ми дреме!

Аз искам бъдеще и нов живот!

За моята родина и за този мой народ!

Мен пороищата не ме влачат!

Какви ли не неща по мене се закачат!

Но ще устоя! Живот от мене ще остане!

И то такъв, че няма да престане!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сори за закъснелия отговор. Сега успях да седна. Благодаря за коментарите. Гневът не намалява след изборния ден, а напротив. Особено след нощните коментари на политиците.
  • Справедлив е гневът ти!
    Хубав празник!
  • Честит празник, актуален стих!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...