И пак на обесени теменужки
Дъждът отново на мене ухае.
И пак на обесени теменужки.
Скритият ромон от мене тъга е -
в него потапям техните дръжки.
Срещу ми предсмъртното ехо роптае:
смърт на въжето е твърде безчестна.
Змийски по мен ароматът дълбае -
полудяла ме хвърля към бездна.
Дъждът отново на мене ухае.
И пак на обесени теменужки.
Скритият ромон - сухоока тъга е.
В капки пресъхват техните дръжки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Преследваща северния вятър Всички права запазени
