Дъждът отново на мене ухае.
И пак на обесени теменужки.
Скритият ромон от мене тъга е -
в него потапям техните дръжки.
Срещу ми предсмъртното ехо роптае:
смърт на въжето е твърде безчестна.
Змийски по мен ароматът дълбае -
полудяла ме хвърля към бездна.
Дъждът отново на мене ухае.
И пак на обесени теменужки.
Скритият ромон - сухоока тъга е.
В капки пресъхват техните дръжки.
© Преследваща северния вятър All rights reserved.
Здравей Теменужена Скитнице, сърдечни поздрави от липсващия вятър
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
