Дъждът отново на мене ухае.
И пак на обесени теменужки.
Скритият ромон от мене тъга е -
в него потапям техните дръжки.
Срещу ми предсмъртното ехо роптае:
смърт на въжето е твърде безчестна.
Змийски по мен ароматът дълбае -
полудяла ме хвърля към бездна.
Дъждът отново на мене ухае.
И пак на обесени теменужки.
Скритият ромон - сухоока тъга е.
В капки пресъхват техните дръжки.
© Преследваща северния вятър All rights reserved.
Здравей Теменужена Скитнице, сърдечни поздрави от липсващия вятър
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
