И пак на обесени теменужки
Дъждът отново на мене ухае.
И пак на обесени теменужки.
Скритият ромон от мене тъга е -
в него потапям техните дръжки.
Срещу ми предсмъртното ехо роптае:
смърт на въжето е твърде безчестна.
Змийски по мен ароматът дълбае -
полудяла ме хвърля към бездна.
Дъждът отново на мене ухае.
И пак на обесени теменужки.
Скритият ромон - сухоока тъга е.
В капки пресъхват техните дръжки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Преследваща северния вятър Все права защищены
