28.09.2023 г., 9:04

И пак потоп!

415 1 0

Трудни времена ни чакат,

дни на болка, страх и гняв!

Катаклизми и зарази ще ни стряскат,

ще искат още да се разделим!

 

И почнали са ни от рано -

религии, партии, интриги...

а на глупците дай им само,

причина да се сбият!

 

А господарите, на тронът седнали,

наблюдават как човеците се бият,

за кауза някоя, привидно добродетелна,

те кръвта на брат си със охота пият!

 

"Разделяй и владей!" се смеят във палата,

а робът бъхти потънал в кървавата пот,

за похвалата и мизерната заплата,

със която все е ще си остане роб!...

 

И зле ще става за напред защото,

човекът повярвал е в лъжата,

забравил за душата и доброто,

повтаря все мантрата: "Пари"!

 

А Бог отгоре гледа със сълзи,

погубващите се деца на светлината,

как потънали са във лъжи

и в гняв изгарят им сърцата!

 

И както често става - от любов,

шамар ще изплющи във мрака,

и ще последва поредният потоп,

за да могат човеците да се опомнят!

 

А наказанието ще избегнат само тези,

на които сега се подиграват,

но казано е: "Последните ще бъдат първи!",

и ще оживеят те, сред море от кърви!

 

Дерзайте роби! Не остава много!

Карайте си скъпите коли,

че небето ще се отвори и готово -

ще ви погълнат мрачни дълбини!

 

А другите, онези измъчени малцина,

вярвайте и на Бог се доверете,

за вас бъдеще добро ще има,

и в царството господно ще пребъдете!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...