28.09.2023 г., 9:04

И пак потоп!

416 1 0

Трудни времена ни чакат,

дни на болка, страх и гняв!

Катаклизми и зарази ще ни стряскат,

ще искат още да се разделим!

 

И почнали са ни от рано -

религии, партии, интриги...

а на глупците дай им само,

причина да се сбият!

 

А господарите, на тронът седнали,

наблюдават как човеците се бият,

за кауза някоя, привидно добродетелна,

те кръвта на брат си със охота пият!

 

"Разделяй и владей!" се смеят във палата,

а робът бъхти потънал в кървавата пот,

за похвалата и мизерната заплата,

със която все е ще си остане роб!...

 

И зле ще става за напред защото,

човекът повярвал е в лъжата,

забравил за душата и доброто,

повтаря все мантрата: "Пари"!

 

А Бог отгоре гледа със сълзи,

погубващите се деца на светлината,

как потънали са във лъжи

и в гняв изгарят им сърцата!

 

И както често става - от любов,

шамар ще изплющи във мрака,

и ще последва поредният потоп,

за да могат човеците да се опомнят!

 

А наказанието ще избегнат само тези,

на които сега се подиграват,

но казано е: "Последните ще бъдат първи!",

и ще оживеят те, сред море от кърви!

 

Дерзайте роби! Не остава много!

Карайте си скъпите коли,

че небето ще се отвори и готово -

ще ви погълнат мрачни дълбини!

 

А другите, онези измъчени малцина,

вярвайте и на Бог се доверете,

за вас бъдеще добро ще има,

и в царството господно ще пребъдете!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...