contessa (Светла Асенова)
226 7143
3.05.2013 г., 14:11 ч.

И пак се сливат търсещи сияния 

  Поезия » Любовна
627 0 5

И пак се сливат търсещи сияния

 

 

Изтръгна ме от себе си, но... Ах, духа ти!

Пак идва. Неспокоен. И като раздиплена

дантела. Обгръща ме. И стене. В страха ти

от докосващи ме чужди пръсти. Канелена

 

 

притихва вечерта. И с аромата на горящи

свещи. Опива ме. Безплътна сила. Витаят

ласкави сияния. По мен. Перца. Любящи

ириси преливат се. И покосява ме. Ридаят

 

 

сенки. В невъзможност, но... Ах, духа ти!

Все идва. Ненаситен. И като недокосване

измъчва ме. На устните ми. Ад. В греха ти

неизкупен. Мята се. Когато на смрачаване

 

 

зова го. Нежна. И в лила. И леко призрачно

отблясваща завеса. Люлее се. И неизказно

странно е. Протегна ли ръце. И остатъчно

не е. До мен. А празно. Безпощадно празно.

 

 

 

 

 

© Светла Асенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??