И пак се сливат търсещи сияния
И пак се сливат търсещи сияния
Изтръгна ме от себе си, но... Ах, духа ти!
Пак идва. Неспокоен. И като раздиплена
дантела. Обгръща ме. И стене. В страха ти
от докосващи ме чужди пръсти. Канелена
притихва вечерта. И с аромата на горящи
свещи. Опива ме. Безплътна сила. Витаят
ласкави сияния. По мен. Перца. Любящи
ириси преливат се. И покосява ме. Ридаят
сенки. В невъзможност, но... Ах, духа ти!
Все идва. Ненаситен. И като недокосване
измъчва ме. На устните ми. Ад. В греха ти
неизкупен. Мята се. Когато на смрачаване
зова го. Нежна. И в лила. И леко призрачно
отблясваща завеса. Люлее се. И неизказно
странно е. Протегна ли ръце. И остатъчно
не е. До мен. А празно. Безпощадно празно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
