И пламък съм, и леден къс...
И пламък съм, и леден къс...
Това ще съм, в което ти
превърнеш ме магично със
безгласие или с мечти.
Нечувайки те, тишината
студена е и тежък мраз
в тъга заключва ми душата,
в безтебие замръзвам аз.
А чуя ли те, запламтява
сърцето, поривът гори.
Ледът самотен се стопява
от твоите слова добри.
Мълчанието ти е зима.
Гласът ти - приказка любима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
