И пламък съм, и леден къс...
Това ще съм, в което ти
превърнеш ме магично със
безгласие или с мечти.
Нечувайки те, тишината
студена е и тежък мраз
в тъга заключва ми душата,
в безтебие замръзвам аз.
А чуя ли те, запламтява
сърцето, поривът гори.
Ледът самотен се стопява
от твоите слова добри.
Мълчанието ти е зима.
Гласът ти - приказка любима.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
