И по това на бурята приличам
Защото се задъхах от мълчания,
да крия чувствата си, затова
от бурност се изливам в мълния,
светкавична проблясвам... и горя.
Защото няма мъничко обичане
със звездните дихания на любовта.
Изгаря се под дългото слънцестоене,
и няма сухи, без чадър в дъжда...
Защото любовта е миг безвремие
на пламенност, изгаряща кръвта.
Във нея чувствата не могат да са бреме,
а лунен път, осеян със цветя.
Ще си отидеш, ако кажа, че обичам...
Ала не мога, и не искам да мълча!
И по това на бурята приличам...
Оставам след дъжда сама, във тишина.
да крия чувствата си, затова
от бурност се изливам в мълния,
светкавична проблясвам... и горя.
Защото няма мъничко обичане
със звездните дихания на любовта.
Изгаря се под дългото слънцестоене,
и няма сухи, без чадър в дъжда...
Защото любовта е миг безвремие
на пламенност, изгаряща кръвта.
Във нея чувствата не могат да са бреме,
а лунен път, осеян със цветя.
Ще си отидеш, ако кажа, че обичам...
Ала не мога, и не искам да мълча!
И по това на бурята приличам...
Оставам след дъжда сама, във тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
