И понеже
И понеже животът е кратък,
а дълга е главната улица…
Валери Станков
И ПОНЕЖЕ бордюрът
на моята улица свърши,
ще приседна до теб
и потно око ще избърша.
А след мен куца моята сянка –
и гладна, и гола, и боса.
Посрещни ме, поете!
Три бири в полата си нося!
Хайде, наздраве! – за слепия,
дето не ме послуша
и подире ми
истини мери с бордюра,
и окото ми проси...
И налучкал живота, вече тъне
в моите дири до гуша!
Ще приседна до теб
със задъхана пазва.
Три акорда в душата си нося.
Пък нека ония с китарите казват,
че била съм със гамите "боса"!
От дъха си ще дам – да отпиеш.
Три глътчици само – гратис!
Три въздишки за песен ми стигат.
Ах, този топъл бордюр...
Ослепя ми животът намигнал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Цандева Всички права запазени
