И понеже
И понеже животът е кратък,
а дълга е главната улица…
Валери Станков
И ПОНЕЖЕ бордюрът
на моята улица свърши,
ще приседна до теб
и потно око ще избърша.
А след мен куца моята сянка –
и гладна, и гола, и боса.
Посрещни ме, поете!
Три бири в полата си нося!
Хайде, наздраве! – за слепия,
дето не ме послуша
и подире ми
истини мери с бордюра,
и окото ми проси...
И налучкал живота, вече тъне
в моите дири до гуша!
Ще приседна до теб
със задъхана пазва.
Три акорда в душата си нося.
Пък нека ония с китарите казват,
че била съм със гамите "боса"!
От дъха си ще дам – да отпиеш.
Три глътчици само – гратис!
Три въздишки за песен ми стигат.
Ах, този топъл бордюр...
Ослепя ми животът намигнал.
© Геновева Цандева All rights reserved.
