Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13911
20.06.2012 г., 0:25 ч.

И принцът ме измисли... 

  Поезия » Любовна
858 0 11

Защото век почти го чаках да разлисти

на онзи спомен жаркия копнеж.

И той, не зная как, но вече ме измисли.

Сега е принцът, а принцесата съм аз.

Сега танцувам в балните му зали,

от дланите му  ласкави издигнати.

Тук подът е небе, пантофки не са нужни,

а вместо рокля, нося две криле.

Защото той ми беше всичкото, що имах,

и исках или не, все носех го отляво,

и аз, като врабче, от обичта припърхвах,

ала понякога тежеше ми досущ олово.

Когато липсваше ми, като дъжд по суша,

и дните нижеха се в броеница сива.

Но любовта ми времето надви и жива

сега със устните му ме целува...

Измислена ли казах? О, простете!

Дори реалното е някак си различно,

щом дланите си в моите вплете,

отнесе  ме във приказно  вълшебство.

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??