И принцът ме измисли...
Защото век почти го чаках да разлисти
на онзи спомен жаркия копнеж.
И той, не зная как, но вече ме измисли.
Сега е принцът, а принцесата съм аз.
Сега танцувам в балните му зали,
от дланите му ласкави издигнати.
Тук подът е небе, пантофки не са нужни,
а вместо рокля, нося две криле.
Защото той ми беше всичкото, що имах,
и исках или не, все носех го отляво,
и аз, като врабче, от обичта припърхвах,
ала понякога тежеше ми досущ олово.
Когато липсваше ми, като дъжд по суша,
и дните нижеха се в броеница сива.
Но любовта ми времето надви и жива
сега със устните му ме целува...
Измислена ли казах? О, простете!
Дори реалното е някак си различно,
щом дланите си в моите вплете,
отнесе ме във приказно вълшебство.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
