10.10.2011 г., 16:45 ч.

И продължавам да дълбая... 

  Поезия » Гражданска
687 0 3

"Сънувах те - бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила."

Пейо Яворов


Животът е,
поне за мен,
една огромна въпросителна!
На спомените шепота.
Животът е
докосване вълшебно
до теб,
която всеки ден
и всяка нощ сънувам
в морските вълни,
които
се разбиват.
Той е
усмивката на свидното лице,
откъснато от мен -
завинаги!

 

И дълго, дълго
в мислите си те целувам.

 

Ден по ден,
дори и крайно изнурен
от вечната тревога
за тебе - страдаща, самотна там -
към себе си безкрайно строга,
разпитвана и мъчена...
и поругана,
може би в затвора...
Не знам,
но продължавам да дълбая
до изнемога
образа ти в мен.

 

Най-чудното създание в света!
Нехая
за умората.
Да те спася -
на всичко съм готов!
Не знам,
не мога
и да разбера
как могат хората
да дишат без любов.

 

Аз, който съм завинаги
обречен
да съм безмилостно от вас
далече
и да не мога
със абсолютно нищо
във страданието ви вечно
да помогна -
презирам
всякаква умора
и слабостта във себе си разнищвам.

 

И продължавам, без да спирам,
самотни стихове - молитви да изричам.
И продължавам да дълбая
яростно в скръбта
теб, образа обичан!
В едно със майчица-родината.

 

Отвъд смъртта.

 

© Иван Бързаков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам,
    не мога
    и да разбера
    как могат хората
    да дишат без любов.
    !!!!
  • !!!
  • "И продължавам да дълбая
    яростно в скръбта
    теб, образа обичан!
    В едно със майчица-родината.

    Отвъд смъртта."

    Много силно. Дълбоко ме развълнува...

Предложения
: ??:??