И пролет съм, и есен
И пролет съм, и есен
С теб заедно и аз се натъжих,
за себе си, когато сподели ми много.
Въздишките и чувствата не скрих,
но теб в сърцето скрих дълбоко.
Не искам да те пусна и ти не бягай!
Дори насън до теб съм неизменно.
Ако имаш нужда, две ръце протягай,
прегръщай нежно, топло и неземно.
Не си отивай с любовта те моля,
веднъж която вече подари ми.
Не съм актьор, не влизам в роля,
нямам реплики заучени, любими.
Не съм и ангел с ореол, небесен.
Вече целия за теб разкрих се.
И пролет съм, и тъжна есен.
Видя без топлина, че вкамених се.
И лято съм, но никога студена зима.
Дори и чувствата ми не изстиват.
А ти, ти душа си, толкова ранима,
от болката ти тръпки ме побиват.
Оставам с теб, а ти дали ме искаш,
не желая вече даже и да питам.
И в мисли ако нежно ме притискаш,
всяка нощ при тебе ще долитам.
30.08.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
