И пролет съм, и есен
И пролет съм, и есен
С теб заедно и аз се натъжих,
за себе си, когато сподели ми много.
Въздишките и чувствата не скрих,
но теб в сърцето скрих дълбоко.
Не искам да те пусна и ти не бягай!
Дори насън до теб съм неизменно.
Ако имаш нужда, две ръце протягай,
прегръщай нежно, топло и неземно.
Не си отивай с любовта те моля,
веднъж която вече подари ми.
Не съм актьор, не влизам в роля,
нямам реплики заучени, любими.
Не съм и ангел с ореол, небесен.
Вече целия за теб разкрих се.
И пролет съм, и тъжна есен.
Видя без топлина, че вкамених се.
И лято съм, но никога студена зима.
Дори и чувствата ми не изстиват.
А ти, ти душа си, толкова ранима,
от болката ти тръпки ме побиват.
Оставам с теб, а ти дали ме искаш,
не желая вече даже и да питам.
И в мисли ако нежно ме притискаш,
всяка нощ при тебе ще долитам.
30.08.2017 г. Велин
© Велин All rights reserved.
