И рече ти -
"Хей, момче, пораснал си голям!
Нещата приеми и не ме търси!
За мене просто не мисли!"
Но защо, зарад какво?
Къде аз сгреших,
ти така и не каза.
Молих, просих, питах, исках,
че заплашвах аз дори,
плаках, унизих се до земи
и какво ли още не.
Но тъй отговор и не получих.
Добре, реших, ще те забравя.
И всичко, що било е между нас.
Не, за теб аз веч не мислех.
Не исках аз да помня деня,
в който те залюбих.
Не мислех също и за
писмата, що получих,
писма, изпълнени с топлота.
Не, не мислех за ръцете ти. Не.
За двете нежни твои ръце,
докосването им, галенето им.
Не, не мислех за устните ти.
За сочните и жарки твои устни,
впивайки се в моите.
Не, не мислех за очите
с които гледаше ме ти.
Не, не мислех и за косата,
за кожата ти нежна,
нито за твоите бедра.
Ах, какъв лъжец съм само!
Та нима мога ги забрави
прелестите твои и самата теб!
И твоята обич към мен.
Макар и мимолетна.
Не! До края на живите си дни
ще нося тоз спомен в мен.
Знай, това не можеш ми отне!
И дори до свършек на света.
А толкова много те обичах!
© Nasko Gelev Всички права запазени