Patrizzia (Надежда Ангелова)
2255 18486
14.10.2022 г., 14:51 ч.  

И с умисъл каква не зная 

  Поезия » Любовна
238 5 5

Каквото имам ти го давам, каквото нямаш, го делим,
съдбата ни била такава – аз жив пожар, ти – кротък дим.
Аз на кончѐта всичко нищя, ти раните си ближеш, щом
пак пламна, като сто огнища, белосваш стария ни дом.

 

И с умисъл каква не зная, събра ни Господ. Ти аз,
аз все из облаци витая, а ти на разума си глас.
С хвърчѝла пълня ти небето, не ме разбираш ти докрай.
С мен седмо бе, или не бе то? Светът за лудите е рай.  


Тринайсто лято ли отмина? Е, нямаш повод за скандал
и уважителна причина, да кажеш – скучно си живял.
Цветята мъртви не ги искам! Подаръци? Окови, плен.  
Луната тази нощ е близко. За тебе дар съм, ти – за мен.

 

https://youtu.be/-yQ8kxikSJQ

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??