И само...
отстъпват притулени в мрака
мислите ми наранени...
стаена болката от тихо безпокойство
вместо кръв тече във вените ми...
а разплакана душата
на брега на времето изтичащо
утеха не намира...
и тъжно е в безбрежно тъжни
мигове на необичане...
и само...
в зеленото на моите очи
където твоите с нежност проникват
малко цвете саморасляче
от погледа ти слънчев незримо
се разлиства...
http://www.youtube.com/watch?v=Hi3th1BisoQ
Chris Spheeris - Always
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
