8 нояб. 2009 г., 23:54  

И само...

1.4K 0 34

 

 

 

               отстъпват притулени в мрака
               мислите ми наранени...
               стаена болката от тихо безпокойство
               вместо кръв тече във вените ми...
               а разплакана душата
               на брега на времето изтичащо

               утеха не намира...

               и тъжно е в безбрежно тъжни
               мигове на необичане...
              

               и само... 

               в зеленото на моите очи
               където твоите с нежност проникват
               малко цвете саморасляче
               от погледа ти слънчев незримо

               се разлиства...

 

 

              

 

                              http://www.youtube.com/watch?v=Hi3th1BisoQ

 

                                              Chris Spheeris - Always

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...