8 нояб. 2009 г., 23:54  

И само...

1.4K 0 34

 

 

 

               отстъпват притулени в мрака
               мислите ми наранени...
               стаена болката от тихо безпокойство
               вместо кръв тече във вените ми...
               а разплакана душата
               на брега на времето изтичащо

               утеха не намира...

               и тъжно е в безбрежно тъжни
               мигове на необичане...
              

               и само... 

               в зеленото на моите очи
               където твоите с нежност проникват
               малко цвете саморасляче
               от погледа ти слънчев незримо

               се разлиства...

 

 

              

 

                              http://www.youtube.com/watch?v=Hi3th1BisoQ

 

                                              Chris Spheeris - Always

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...