Nov 8, 2009, 11:54 PM  

И само...

  Poetry » Love
1.4K 0 34

 

 

 

               отстъпват притулени в мрака
               мислите ми наранени...
               стаена болката от тихо безпокойство
               вместо кръв тече във вените ми...
               а разплакана душата
               на брега на времето изтичащо

               утеха не намира...

               и тъжно е в безбрежно тъжни
               мигове на необичане...
              

               и само... 

               в зеленото на моите очи
               където твоите с нежност проникват
               малко цвете саморасляче
               от погледа ти слънчев незримо

               се разлиства...

 

 

              

 

                              http://www.youtube.com/watch?v=Hi3th1BisoQ

 

                                              Chris Spheeris - Always

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...