JujuBuju (Миглена Миткова)
544 4013
15.01.2023 г., 2:49 ч.  

Без седалка за дете 

  Поезия
263 3 9

Карах си по булеварда – грохотен и почернял.
Глетав беше януари и окъпан с грес и кал.
Аз, участник безпристрастен на световния атлас,
исках – кратичко и ясно – да се прибера у нас.

 

През ушите ми, кънтейки, новините в този ден 
(пътища, деца, линейки), тежко минаха през мен.
Жегнаха ме. И неволно, уж денят ми бе добър,
се ядосах на живота, дето всъщност сее смърт.

 

Как в комсическия план е справедлив подобен фарс –  
вечно някой да остане пеленаче, друг пък стар?!
Кой подредбата избира в този жизнен пасианс –  
към небесните пастири ти да тръгнеш или аз?

 

Светофарът ми примигна с изумрудено око.
Ех, божествения смисъл, ако знаехме... Ако...
И потеглихме в порядък – аз и той, и тя, и те...
Ред коли оттук до ада... Без седалка за дете.
 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??