Карах си по булеварда – грохотен и почернял.
Глетав беше януари и окъпан с грес и кал.
Аз, участник безпристрастен на световния атлас,
исках – кратичко и ясно – да се прибера у нас.
През ушите ми, кънтейки, новините в този ден
(пътища, деца, линейки), тежко минаха през мен.
Жегнаха ме. И неволно, уж денят ми бе добър,
се ядосах на живота, дето всъщност сее смърт.
Как в комсическия план е справедлив подобен фарс –
вечно някой да остане пеленаче, друг пък стар?!
Кой подредбата избира в този жизнен пасианс –
към небесните пастири ти да тръгнеш или аз? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация