И ще бъда твой
Kогато рано сутрин
красиви очи отвориш,
с напъпилата утрин
кротко ще поговориш.
Току-що изгрели лъчи
на слънце жарко, парливо -
ще галят твоите коси
и лицето ти сънливо;
а свежият полъх волен
на вятъра ранобуден,
през прозореца отворен,
ще взира поглед учуден;
видял, че си тъй красива -
ще иска да те отвлече,
ще духне с всичка сила,
далеч - да те отнесе,
но дъжд порой ще го гони,
а капките ще те пазят,
като смели ескадрони
в люта битка ще влязат.
Избяга ли вятърът лош -
дъждът ще спре и дъгата
с топли цветове разкош
ще грейне в небесата.
А вечер, когато видиш
падащи звезди безброй,
пожелай си да ме имаш,
и аз... ще бъда твой!
Златко Станоев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златко Станоев Всички права запазени
