29.09.2018 г., 23:38

И ще слушам

739 1 8

И като нощна пеперуда –

не жалеща своите крила –

към теб летя, към теб, мой огън,

        изгарящ ми сърцето...

И като птица в безкрайната синева-

сетила последния си час,

към слънцето летяща –

към теб и аз така летя...

И като вопъл във нощта,

        застинал на нечии устни –

недоизказан и нечут от никой –

застинала във тъмнината пак стоя

и взирам се отново във звездите...

И питам ги – дали ще ми подскажат те –

Къде си? Как си? Спиш ли?

Дали добре си? Дали щастлив си?

 

На изток просветля...

        Заспиват една по една звездите...

Тоз отговор  - не даден и не чут,

но тъй жадуван от сърцето –

        не ще получа...

И пак ще чакам следващия залез

        и нощта ...

И ще слушам... И ще слушам...

И ще слушам...

 

28-09-2018 год.              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....