29 сент. 2018 г., 23:38

И ще слушам

740 1 8

И като нощна пеперуда –

не жалеща своите крила –

към теб летя, към теб, мой огън,

        изгарящ ми сърцето...

И като птица в безкрайната синева-

сетила последния си час,

към слънцето летяща –

към теб и аз така летя...

И като вопъл във нощта,

        застинал на нечии устни –

недоизказан и нечут от никой –

застинала във тъмнината пак стоя

и взирам се отново във звездите...

И питам ги – дали ще ми подскажат те –

Къде си? Как си? Спиш ли?

Дали добре си? Дали щастлив си?

 

На изток просветля...

        Заспиват една по една звездите...

Тоз отговор  - не даден и не чут,

но тъй жадуван от сърцето –

        не ще получа...

И пак ще чакам следващия залез

        и нощта ...

И ще слушам... И ще слушам...

И ще слушам...

 

28-09-2018 год.              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...