Сърцето ми се разтуптява пак
Отмина и последният ми влак,
сбогувал се със писък на завоя.
Но всеки ден на гарата съм пак...
Не казвам, че късмета чакам, моя!...
Оттук минават хиляди съдби -
едни щастливи, други - не чак толкоз...
За първите се радвам, но - уви! -
със вторите съпреживявам болка!...
Не е безкраен празник тоз живот
и всеки ден усмивки той не ражда,
през трудностите търсим своя брод,
деня посрещаме с неутолима жажда...
Но зърна ли в прозореца на влак
щастливата усмивка на момиче,
сърцето ми се разтуптява пак
и зная: някой него го обича!...
Прекрасно е!...И ще заспя щастлив,
със чувството, че сякаш мен обичат!...
Светът добър ще бъде, и красив,
аз в мрака нежни стихове ще сричам!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
