19.02.2010 г., 10:54

И скитам

841 0 0

И скитам

 

По улиците на живота скитам
и търся теб отново да открия
като забравен, неочакван ритъм,
събудил във душата ми магия.

Докосване и после те изгубих,
и лутам се сред призрачните хора
на делничната, сивата умора...
Дали във призрак някога се влюбих?

Къде си и дали все пак те има?
Илюзия, една случайна среща...
Защо ми е така необходима
надеждата, че ще се случи нещо
като в сълзлив латино сериал?
И скитам, а в очите ми - печал.



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...